Добромир Банев Авторите Приятелствата умират трудно, любовите – никога
Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *
И претендентите за литературна слава буквално „завалели“. Резултатът – в редакцията на изданието пристигат изключително добри разкази, а самият конкурс получава невиждан обществен отзвук. В крайна сметка редакторите решават да издадат цял сборник под заглавие „Най-кратките разкази в света“.
Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Носеше косата си на плитки, откакто беше малка, а блузите с високи кръгли яки я караха да прилича на ученичка. Но не можеше да направи нищо по отношение на чертите си: малкия си нос и пълната горна устна, която придаваше по детински нацупен вид на устата ѝ въпреки решителните линии на челюстта ѝ и тъмните извивки на веждите ѝ.
Семейство Дън се гордееше с това, че винаги изпълнява задълженията си. Репутацията им на търговци зависеше от това. разкази Шанхай Анулирането на какъвто и да е договор бе невъобразимо. След като брачният договор бъде подписан, нямаше връщане назад.
Базирана на болезнения разказ на една от оцелелите корейки, с която Морийо се запознава в Сеул, книгата проследява изумителната история на едно твърде младо корейско момиче, чиято съдба звучи като измислена.
Войната е към края си, но на двете жени им предстои да се изправят срещу всички ограничения, които обществото им е налагало през целия им живот.
Однако Чан не мог допустить перехода в японские руки провинций Цзянсу и Чжэцзян. В провинции Цзянсу находились как Нанкин (тогдашняя столица Китая), так и Шанхай (крупнейший порт). Именно в этих провинциях в годы «Нанкинского десятилетия» возводились основные промышленные мощности.
Не можеше да се върне обратно в Китай. Просто не можеше. Не и когато бе свободна да се разхожда навсякъде из Париж, да обикаля пазарите и музеите.
Четете, коментирайте и споделете Вашите еротични преживявания напълно безплатно!
Двама души бяха застреляни при полицейска операция в размирната френска територия Нова Каледония
– Мисис Алертън – меко заговори лекарят, – трябва да сте щастлива. Последните му думи бяха: „Мери, обичам те!“.
Позата ѝ беше различна, понякога седеше, понякога стоеше права. Една година бе седнала с кръстосани глезени, краката ѝ в изящно бродирани чехли се виждаха добре, едва ли не прострени напред, за да покаже, че краката ѝ не са били бинтовани.